Tyxo.bg counter

сряда, 20 януари 2016 г.

"ДА СЕ ВЗРЕШ В СЛЪНЦЕТО" - книга, която "крещи": "Предай нататък!"

Това е първата ми среща с Ялом и със сигурност няма да е последната. Признавам, въпреки интересното ревю, на което попаднах случайно, бях малко скептична спрямо книгата, имайки предвид, че е писана от психотерапевт. Тази литература обикновено е трудно смилаема от обикновения читател поради наличието на твърде много професионален жаргон. Тук обаче съвсем умишлено авторът е избегнал това, даже се е постарал да е максимално достъпна за всички, защото посланието е твърде важно и значимо.
Макар вижданията и очакванията ми какво се случва след смъртта да се разминават с тези на Ялом, методите му, с които помага на пациентите си да смекчат страха си от нея, дори да извлекат ползи от него и да изживеят живота си пълноценно са впечатляващи и наистина действат.

Източник:hermesbooks
„Да се взреш в слънцето“ не е книга за еднократно прочитане. Полезно е да се връщаш от време на време към нея, за да ти напомни защо си зациклил, отчаян, уплашен и че има решение на това. Или поне си заслужава да опиташ да го откриеш.
Според Ялом, колкото по-скоро осъзнаем нашата тленност и преходност, толкова по-лесно ще се научим да не пропиляваме времето си, затова разговорите за смъртта, мислите за нея не трябва да се избягват, отричат, отклоняват, а да се взрем  в тях и да осъзнаем всъщност какво се крие там.


Ето какво остана в моята глава след прочитането на тази оптимистична книга:

- Че често неудовлетвореността от това как се развива живота ти, се поражда страха, че края ти приближава, а ти си „доникъде“, Ялом цитира Ницше – „Изживей живота си докрай“  и Алексис Зорбас – „Не оставяй на смъртта си друго, освен руините на своя замък“. Колкото по-скоро намериш смисъла и се осмелиш да поемеш към него, толкова по-щастлив и приятен ще си на себе си и околните, че дори и пример за подражание.

- Експеримента, описан в  „Тъй рече Заратустра “ на Ницше за вечното завръщане. Представяме си, че живота, който сме живели досега, ще се повтори до най-малката подробност още веднъж и още веднъж, до безкрай. В такъв момент всеки ще направи кратка ретроспекция, на доволните от постигнатото - Честито! На ужасените от вероятността, макар и само хипотетична да изживяват отново и отново всичко досега не им остава друго, освен да осъзнаят, че промяната зависи само от тях и всякакви външни фактори като оправдания са безполезни.

- Оттук идва и осъзнаването, че миналото си е минало и никога няма  да се промени, затова да оставим там акумулираните съжаления и да спрем да ги трупаме в настоящето. Харесва ми въпроса, който често Ялом задава на пациентите си - "Как се виждаш след 5 години?". При по-голямата част от хората, той действа отрезвяващо и бързо се изпаряват колебанията, които са имали, било то да сменят работата си, да подобрят отношенията си с близък човек, да се преместят да живеят в друг град, или поне  да опитат! Опитът е не по-малко ценен, защото и той сам по себе си води до промяна и "отпушване".

Накрая ще изразя съжалението си, че в България посещението при психотерапевт още се счита за срамно, странно и нетипично. Все пак, авторът твърди, че присъствието на истински близки приятели в живота ни може да предотврати срещите със специалист, но безпристрастната помощ и намеса на професионалист, който при все това съумява да прояви емпатия (много важен момент според Ялом) към чувствата ти, никак не е за подценяване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар