Tyxo.bg counter

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Вдъхновители: Еми и Emotion Studio

Днес стартира първата рубрика в блога ми. Реших да я нарека със звучното име „Вдъхновители“, защото възнамерявам в нея да ви представям хора, които по един или друг начин са ми подействали мотивиращо, ободряващо и отрезвяващо с начина, по който някои от тях със замах сменят посоката на професионалното си развитие, за да превърнат работата си в удоволствие, за други пък професията е призвание от самото начало и влагат цялата си страст за да станат още по-добри и по-полезни, а трети преодоляват тежките удари на съдбата, изправят се и продължават да крачат напред, въпреки всичко!

Първият ми гост не е случаен. За нея мога да говоря много. Освен, че имам удоволствието да я познавам лично, дамата, която ще ви представя е един от най-близките ми хора. От онези, които може да наречеш свой гръб и опора. Да, тя е страхотен приятел, но тук искам да ви я покажа в друга нейна светлина – преди няколко години, тази жена реши, че е време да превърне страстта си към фотографията в своя професия  и й се получи.... много добре, защото освен изключителен професионалист, изпипващ и най-малкия детайл до съвършенство, Еми е сърдечна, усмихната и предразполагаща те да си разголиш душата пред апарата.

Представям ви Емануела Станоева, лицето зад Emotion Studio или просто Еми.


Глухарчето: Здравей, Еми! Благодаря ти, че прие поканата ми да бъдеш първия гост във Вдъхновители. Моля те, разкажи ни кога се зароди тази любов към фотографията и кога осъзна, че това е призванието ти?

Еми: За мен е удоволствие да ти гостувам. Смятам че имаш талант за това и ти желая много успехи и многобройни читатели и последователи!  
Относно въпроса ти, честно казано винаги съм имала интерес и любов към фотографията. Като малка имах лентов фотоапарат и много обичах да снимам, няма да ти показвам снимки от тогава :) Не знам дали е моето призвание, но определено се чувствам страхотно от това, което правя.


Глухарчето: Дълго време ли трябваше, за да се осмелиш да оставиш досегашната си работа и да започнеш на чисто?

Еми: По онова време работех като дизайнер за българска компания и 9-та година бях там. След като се върнах от майчинство, осъзнах, че не мога вече да работя по този начин. Малко след това просто напуснах и направих студиото. За всичко имах пълната подкрепа на мъжа ми, което ми даде свобода и криле да правя това, което искам! 


Глухарчето: Зная, че проектите ти са разнородни, снимала си от новородени бебета до големи събития като сватби, кои са най-трудните клиенти според теб?


Еми: Не мисля че има трудни клиенти, има хора които по-трудно се отпускат пред камера, но пък с правилния подход всичко е възможно .



Глухарчето: Коя е все още ненаправената от теб снимка?

Еми: Ох, много са! Имам идеи от години, които чакат точния момент, точния модел и т.н.  Като цяло имам още много да правя в работата ми, за да постигна желаното ниво.




Глухарчето: Каква е рецептата за перфектната фотосесия?

Еми: Да имам на разположение нужното време за настройка, идея, вдъхновение и изпълнение.  Когато се налага да бързам, никога не съм доволна от резултата....с малки изключения. Фотосесията не е репортаж, който трябва да отразиш, там трябва да вложиш идеите си и да имаш времето да ги реализираш. 



Глухарчето: Освен фотограф, ти си и лектор по графичен дизайн. Преподавателската работа е доста отговорна и ангажираща дейност, допада ли ти всъщност ролята ти на учител и какво ти дава тя?

Еми: Да, така е, общо взето с двете неща стартирах по едно и също време. Наистина е отговорно и отнема голяма част от времето ми. Допада ми разбира се, затова го правя! Дава ми постояннo нови срещи с различни хора, талантливи и креативни. Както аз ги уча на много неща така и те учат мен, процеса e двустранен. С много от курсистите ми продължаваме да поддържаме взаимоотношения и след курса.



Глухарчето: Каква е тайната ти за успешното съчетаване на снимки, срещи с клиенти, преподаване, семейство?

Еми: Когато реших да работя на свободна практика, нямах идея, че това всъщност не е точно така. Семейството ми най-често е ощетено от моето внимание. Ако питаш Крис коя е наййййй-омразната му дума, ще ти отговори  „обработвам“, защото това чува в повечето случаи, когато иска нещо от мен.  Никак не е лесно, но пък определено е интересно. Не помня да ми е било скучно. Винаги съм в движение, винаги работя по нещо, постоянно съм на телефона, на мейла и в социалната мрежа. Баланса е труден, но като типичен представител на зодия Везни винаги го търся и засега ми се получава, къде повече, къде по-малко. 

Глухарчето: Ще открехнеш ли леко завесата за предстоящите ти проекти?

Еми: Ммм, идеи и проекти имам много за осъществяване, ще го оставя като изненада :)

Глухарчето: Как си почива Еми, за да се отърси от ежедневното препускане и да презареди батериите?



Еми: Много обичам да рисувам. Другото, което ме зарежда много е времето прекарано с детето, отиваме някъде и се отдаваме изцяло на забавления и почивка.





Глухарчето: Накрая, оцени от 1 до 10 френските макарони, които пожела да направя за теб? 

Еми: 10 ти давам без да се замисля! Бяха страхотни, благодаря ти, че ги приготви специално за мен!


За мен също беше изключително приятно да си поговоря с Еми и да приготвя желания десерт от нея. По този повод искам да разкажа малко предистория за въпросните макарони.
Реших, за благодарност, че моите гости отделят от ценното си време, за да си побъбрят с Глухарчето, аз да вложа цялото си старание в измайсторяването на избран от тях десерт. Признавам, че френските макарони ме хвърлиха директно в дълбоките води на сладкарството. Първо, никога не ги бях правила досега, под точните и подробни насоки от Видеото на Ири, стриктно си "състарих" белтъците, пресях 3-4 пъти бадемовото брашно, пудрата захар и какаото, след което с ужас установих, че брашното е крайно недостатъчно и трябваше за час да се снабдя с още. Този проблем беше преодолян сравнително лесно. Сдобих се дори със силиконова подложка, разчертана специално за печене на макарони, но не бях предвидила нещо важно, нямах подходящ накрайник за поша, а беше твърде късно да търся такъв и се примирих, че макароните ми ще бъдат къдрави :) Преглътнах и това, но когато скъпоценната ми смес, на която нежно и с финес прилагах метода "folding", се сгъсти повече от необходимото, вече бях доста отчаяна. Не, не, няма да обвинявам 80 сантиметровия човек с присъствие на двуметров великан, който през цялото време ми дърпаше крачолите, хапеше ме по краката, носеше всяко едно от многобройните си горски, домашни, диви, пернати, космати и какви ли не животни и изискваше да чуе името му и съответно звуците, които издава, или пък настояваше сега и веднага да наблюдава от високо целия процес. Не, думичка няма да кажа за него, омммм. Въпреки всички перипетии, мисля, че успях да постигна хрупкавия горен слой и меката и дъвчаща вътрешност на този така капризен френски десерт. Следващия път, ще поработя и върху гладката повърхност :)




Тъй като разбрах, че вкъщи само Еми е техен заклет почитател, реших да забъркам набързо и безумно лекия и вкусен Бананов сладкиш на Маги, без брашно, без захар, ароматен и много лесен за приготвяне.

Въобще изминалата седмица се вживях в ролята на Джули от филма "Джули и Джулия". Беше изключително приятно цялата къща да ухае на ванилия, шоколад и току що изпечен сладкиш.

Накрая искам да благодаря на Еми за прекрасното лого, което създаде за Глухарчето и тъй като днес тя има рожден ден и пожелавам да запази харизмата и пламъка, с който твори, работи и живее!

Честит Рожден Ден, Еми!





*Снимки:
 Emotion Studio
една - личен архив :)



1 коментар:

  1. Браво Калина Яначкова :-) десертите не съм опитвала, но писателския талант е видим с просто око!!! :) много интересно пишеш!!!Целувки
    Майчо CSC

    ОтговорИзтриване