Tyxo.bg counter

събота, 5 септември 2015 г.

Промяната, хубавите последствия и една плодова сурова Феерия


През последните 2-3 години едно от заниманията, които ми носеше душевна отмора, вдъхновение и радост, беше следенето на няколко блога. Историите, снимките, рецептите, всичко действаше като балсам на уморения ми от ежедневната рутина дух. Често ми се искаше да създам мое такова място, но истината е, че нямах никакъв стимул да се размърдам. Май това време дойде.  Беше ми необходима рязка промяна, сериозен ритник, който ме изкара от коловоза и ми позволи да помисля...какво всъщност си струва.  Не говоря конкретно за появата на сина ми Калоян, а по-скоро за периода, който започна някъде около десетия му месец. Тогава бебето тръгна с уверени крачки по пътя на метаморфозата в момченце. До този момент бях залисана от злободневните бебешки ангажименти, но когато малкият господин проходи и забеляза колко интересно е всичко наоколо, моето лично време рязко намаля значително. Тогава изпаднах в сериозно личностно противоречие. Негодувах от факта, че вече съм тотално обсебена от един дребосък, но и си давах сметка, че малкото часове, с които съм разполагала уж за себе си, са били пропилявани в планове какво да свърша, гледане на телевизия, безцелно цъкане във Фейсбук и куп други паразитни дейности. 


Нужна бе промяна и взех едно от най-разумните си решения – да се опитам да живея като него, като едногодишния човек – в пълно безвремие. Толкова е хубавооо!  Да се будиш сутрин без строго начертан план за деня, да слушаш музика, танцувайки смешни танци, да се разхождаш лежерно, непропускайки да настъпиш всеки сух, пожълтял лист, да разгледаш отблизо буболечка, да измисляш интересни истории с всяка играчка или предмет, които Калоян усърдно ми носи със сериозната си физиономия на изследовател, с нескрито вълнение да подготвяш следващото пътуване, което ще донесе толкова много емоции и впечатления и на трима ни. Всичко това звучи прекрасно, но истината е, че трансформацията на отрудената ми на възрастен индивид мисъл не беше толкова лесен процес, доста дълго се съпротивлявах, опитах се да наложа моите правила, режими, но Слава Богу ме вразумиха бързо.



Винаги ще му бъда благодарна, че изтупа от прахта крилете от детството и ги окичи отново на гърба ми, за да летим заедно, за да погледна света през неговите очи и да се опитам да съхраня това чувство и за двама ни, защото рано или късно света на възрастните ще ни погълне отново.
А дотогава,а и след това, искам да запомня завинаги аромата му на кокосова курабийка след като цяла сутрин е използвал препечена филия хляб, намазана с кокосово масло за закуска, маска за лице/коса и скейтборд в едно, малкото му пръстче, сочещо с нестихващ ентусиазъм всичко от мечка до буболечка, топлата му глава, отпусната на рамото ми, когато го премествам вечер в спалнята, опитите му да повтори някоя по-сложна дума след мен, чийто резултат, коренно различен от оригинала, предизвиква бурен смях в двама ни, в мен, защото веднага се сещам за сцената от „Приятели“, в която Фийби учи Джоуи на френски, а Калоян – доволен, че ме е зарадвал, момента, в който намери вкъщи талонче от лотарията и старателно започна да го трие с въображаема монета, патешкото му забързано тичане с протегнати ръце към прозореца, когато баща му възкликва, че съседското куче е навън на разходка, как прикляка леко до Рот (нашия любим ротвайлер) и гледайки го в очите съзаклятнически му бърбори нещо.  Искам да запомня още хиляди неща, които донесоха мира и спокойствието в мен и ми припомниха, че не трябва да пропилявам времето си в безсмислици.



За реванш, му обещавам:
    - че не само ще му показвам, но и казвам често „ Обичам те“, защото и сега леко премрежения му поглед и благата усмивка говорят красноречиво.
    - че ще преглътна, подтисна и разчистя целия скептицизъм на голям човек и ще му напомням, че при силно желание и хъс, всичко е възможно, въпреки безверието на другите и увереното им „Няма как да стане“.
 - че винаги ще бъда ей там, на една ръка разстояние, дори само да помълчим заедно.

Така, сега бързам да кажа няколко думи за името и предназначението на блога, защото нямам търпение след това да ви представя моята първа рецепта :) За безвремието, мисля, че на всички стана ясно за какво говоря, а глухарчето J глухарчето е олицетворение на свободния детски дух, пък и кръглата, току що обрамчена от рехава косица глава на Калоян ми напомня точно на глухарчеJ

Посвещавам името на блога и първата публикация на Калоян, защото той беше основния катализатор за създаването му,  но възнамерявам това място да се превърне в мой пристан, кътче за отдих, в което с надявам и вие да намирате парченце отмора и настроение.

Дойде и любимия ми момент, една от новите ми страсти са суровите десерти, по принцип обичам да приготвям всякакви десерти, въпреки че не съм страстен техен консуматор,  резултата накрая, тази безкрайна палитра от цветове толкова ме радва, че съм способна да гледам красиви снимки на десерти с часове.


Реших тортата , която ще ви представя днес да носи благозвучното име „Феерия“, изобилието на разноцветни плодове и комбинацията на сладко, кисело и леко горчиво, която води до истинска експлозия на сетивата, будят в мен асоциации точно с това приказно име:)





Да не губим повече време , ето и рецептата J





ТОРТА „ФЕЕРИЯ“

Продукти:

За блата:

200 гр. предварително накиснати орехи (защо и по колко време трябва да се киснат различните ядки, може да прочетете ето  тук)
10 пресни фурми
2 с.л. какао
2 с.л. кокосово масло
100 гр. лешници

За крема:

200 гр. накиснато кашу
200 гр. пресни смокини
200 гр. пресни боровинки
50 мл. кокосово масло
2 с.л. чия

За заливката:

2 с.л. какаово масло
1 с.л. какао

За украсата:

50 гр. малини
50 гр. боровинки

Начин на приготвяне:
Орехите се смилят в блендер, добавят се фурмите, какаото и маслото, получената лепкава смес се разстила на дъното на форма с подвижни стени, моята е 19 см, като предварително ви съветвам на дъното да сложите прозрачно фолио и да намажете с малко кокосово масло, така ще е значително по-лесно отделянето на тортата. Готовият блат се слага във фризера за час-два, за да стегне. През това време приготвяме крема, кашуто се смиля на крем в блендера, добавяме смокините и боровинките, след като имаме вече хомогенна, пухкава смес, добавяме маслото и бъркаме още малко, накрая добавяме чията. Умишлено не сложих никакъв подсладител в крема, тъй като блата е достатъчно сладък от фурмите, а и плодовете подслаждат с естествена фруктоза, все пак ако обичате да ви е по- сладко може да добавите лъжица две мед. В продуктите за блата съм отбелязала 100 гр. лешници, те ще са моята хрупкава, ароматна изненада по средата. Разполагах с пакетче домашни лешници и ето, че им намерих чудесно приложение. Съвсееем леко ги запекох във фурната , за да пуснат божественото си ухание и ги наредих  цели върху блата , а отгоре им изсипах готовия крем. Готовата торта се слага в хладилник за около 12 часа или за 2-3 във фризера, ако искате сладоледена торта, аз я сложих във камерата, защото може да е септември, но навън е 35 градуса и сладоледа ми се стори добра идея. Вече добре охладената торта залях небрежно с предварително разтопеното какаово масло, объркано с лъжица какао. Украсяваме с малини и боровинки и Voilà готови ли сте да потънете в това виолетово вълшебство? :)


*Снимки: 
Emotion Studio
Александр Нагибин
Личен архив

1 коментар:

  1. Ох, тази торта...

    Ох, тези снимки...

    Ох, този сладур в началото :D

    Виждам светло бъдеще за блога ти :) Успех и до нови публикации!

    ОтговорИзтриване